Промоция

Този клип е идеален завършек на месеца. Виновникът за него, човек, чиито интернет-изяви зорко следя, ме е изпреварил с реализирането на една чудесна идея. Аз съвсем не му се сърдя и дори споделям идеята му тук с удоволствие. Човекът е направил реклама на едно невероятно полезно и хубаво нещо - нарекъл го е доста иновативно "Not Giving A Fuck." За удобство на български аз ще прилагам термина "не-ебаване".

Изморени ли сте от това, че постоянно се оказвате пряко зависими от хора, които са с цели вагони книги назад от вас? Леко обидени? Дали сте един от онези хора, които никак не се респектират от властта, с която глупостта борави? Намирате се под постоянен стрес заради любовта ви към дейности, които не носят особени дивиденти в прагматичното съвременно общество? Никак не харесвате вечерното шоу на Азис? Но пък имате афинитет към хубавото уиски?... Задушавате се без причина, щом се озовете на "светски" събития? Не виждате особена разлика между вчерашната и днешната емисия новини? Нито между днешната и тази отпреди два месеца? Търсите смисъла? Чалгата продължава да не ви импонира дори след 500 мл.? След литър? Стремите се простотията да ви оставя равнодушни, но истината е, че по-често ви дразни органически?

Е, ние имаме решение за вас. Опитайте... не-ебаване! Лесно, бързо и... напълно безплатно!!!
Спрете да ебавате днес!
Според учени не-ебаването и състоянието на душевен покой са взаимозависими и винаги вървят ръка за ръка. Статистиките сочат, че 93.6% от спрелите да ебават се чувстват напълно доволни от промяната и никога не започват отново.
Известен принцип е, че всяко не-ебаване започва с първоначален спонтанен акт на от-ебаване (да не се бърка със за-ебаване, както често правят някои изследователи). Специална подготовка за от-ебаването не се изисква и няма ограничения във възрастта. Не-ебаване за цялото семейство - опитайте днес! За вкъщи, в офиса и на път - не-ебаване ще помогне на вас и вашите близки. А ако не помогне на вашите близки, вие така или иначе ще сте отебали... Още ли се колебаете?
Спомням си първия път когато отебах. Бях на 12 години. Учител говореше някакви пълни дивотии в час по природознание, нещо съвършено невярно, свързано с планетите. В един момент пред мен се отвори възможността да опитам не-ебаване. Не се поколебах. Спрях да слушам и моментално се почувствах по-добре.
Оттогава насам ми се налага да ползвам не-ебаване почти ежедневно, в най-различни социални ситуации. Не-ебаване направи чудеса за мен и промени живота ми! Опитайте и вие и не забравяйте, че е напълно безплатно. Отебете окончателно днес, не отлагайте!
Промоциите важат от края на август до другия месец, когато отпуските приключват и не-ебаването би ви изиграло лоша шега.

Внимание!
Страничните нежелани ефекти при прекалена употреба биха могли да включват отритнатост от обществото, внезапно спиране на доходите, арест, нелеп край на връзката ви, алкохолизъм, изненадващо уволнение, арест и други. Производителите на не-ебаване си запазват правото да не носят отговорност в тези или подобни на тези случаи.
Не-eбавайте според чергата си!

Read more!

Думи за смет

Тази неделя препатилите жители на Суходол отново ще протестират за това, че управата ги вмириса. Разбира се, че никой няма да ги чуе. Може ли да се оплакваш от боклук на други боклуци, какво очакваш да се случи? А и ако не е Суходол, ще е друго място с други добри хора, на които просто не им се въргаля в смрад. И те също ще крещят изпод боклука, и тях също няма да ги чуят. Circulus Vitiosus.

Винаги когато се отвори злободневната зловонна тема за нашествито на софийския боклук, се сещам скоропостижно и за нещо друго, което ме кара да се ухиля до уши. Сещам се за трогателната бедност на българина, който има изконното (исторически подплатено) право да се оплаква от недоимъка си.
Не е истина, има логическо противоречие в това. Как сме тъй трогателно бедни, а в същото време имаме толкова много неща за изхвърляне? Всъщност ние тук живеем сред истинско изобилие – от излишна, ненужна предметност. Държавата на пан-боклука. За каква бедност можем да говорим при такова очевидно обилие от излишък, при такова количество боклук? Огледайте по-внимателно всебоклучието наоколо и опознайте боклука, за да го обикнете, той е до вас. Заплашва да влезе и във вас. Побързайте и разберете боклука, за да се справите с него. За да не се справи той с вас.
Един от всекидневните начини да се построи дефиниция за нещо е като се мине през неговата целеположеност. Така боклукът е, разбира се, захвърлен предмет, такъв, който вече не ни трябва, не работи според целта си, загубил е предназначението си. Накъсо, всичко, което е спряло да работи както трябва и е непоправимо, е боклук. В този смисъл е очевидно, че доста от нещата постепенно с т а в а т боклук и естественият житейски ход изисква те да се изхвърлят (поне от обичайното си поле на дейност) на място, където няма да пречат на същия този естествен житейски ход – звучи студено и безкомпромисно като формулировка, но исторически се е доказало като неизбежно.
Естественият житейски ход обаче е едно, а националният обичай съвсем друго. В България прецаканите неща се трупат, докато станат мнозинство в сравнение с целесъобразните предмети. В градската ни среда се случва любопитен феномен, извикайте приятел и елате да го гледате. Вижте, вижте – боклук и общество, сбутани на едно място и сгушени в неестествена прегръдка. Гушнати. Тихо, да не ги подплашите и да нарушите идилията на това мирно съжителство. Необичайно и твърде причудливо съжителство, биха казали в Брюксел.
Но на кой му пука какво биха казали в Брюксел. София тъне в зловоние и всичко е наред. Изпод смрaднята се прокрадват истини. Ето например, досадно вярно се оказва положението, че боклукът на едного е съкровище за другиго. Мнозина намират утеха, подслон и залък в нещата, които аз и вие изхвърляме. Така общественият организъм продължава да диша въпреки раните си, машинката все още си работи, не знам и аз как, по някакъв изроден и грозен начин, който пак в Брюксел едва ли толерират. Но на кой му пука какво толерират в Брюксел, нали така?
Хора на града, ние си имаме боклук за идните поколения, за цели епохи напред! Но това не е всичко – боклукът, в който се препъваме на улицата, съвсем не е целия боклук, хора на града. Нека към него добавим и боклука под прикритие. Тези отпадъци, които отдавна плачат да бъдат изхвърлени, но още битуват в сферата на „полезното” – те са страшно много и адски дразнят чистоплътното съзнание. На първо място това са боклуците, които ни заливат от ефира. Те не подлежат на никакво рециклиране и трябва да изчезнат заедно с токсичното си влияние веднъж завинаги. Защото със смога, който предизвикват, ни пречат понякога да съзрем боклуците в управата, които пък от своя страна са далеч по-опасни, тъй като мамят зрително – те са боклуци, обвити в целофан. Боклуци с панделка, които ни се предлагат като алтернативи за избиране и към тях дори се прикрепя паричен бонус в името на нашия глас. Повечето ни боклук въобще не е изхвърлен и разпространява зловонието си от високите места. Вие си гласувайте, де...
Боклуците сред личностите често се пораждат от също толкова отпадъчни идеологии. Последните са най-голямото зло, понеже се наблюдава една тенденция да се рециклират в политическото пространство. Така на идеологии, които отдавна са се доказали като смет, се вдъхва нов живот. По вина пак на разни боклуци, извършили най-тежкия грях да се вземат насериозно. Доказани и заклеймени отпадъци се опитват отново да се домогнат до властта. Отпадъци по телевизията, отпадъци в портфейла, отпадъци в чинията – боклукът и ние в симбиоза по принуда.
Само у нас и никъде другаде може умишлено да се твори боклук – нов предмет, който от самото си създаване е обречен да не е в ред, да не е достоен за предназначението си и при все това насила да се вкарва в употреба. В България е прието боклукът да се култивира, да се показва публично. След като се покаже, е прието да му се ръкопляска. Чуйте как хората на града пляскат на боклука – пляс, пляс, бюлетина, глас, пляс, пляс, браво!

И понеже този текст е ама много сериозен и ангажиран, редно е да завърши с послание към нас, хората на града. Ето го:

събирайте отпадъците си грижливо, за да не се връщат повече като нежелани призраци и ги изхвърляйте разделно, защото биват най-разнообразни – за най-миризливите отделни кошчета. За окончателна забрава.

Read more!

Сериалщини

От известно време насам из нета щъка трейлърът от втория сезон на "Californication". Може да се види ето тук. Премиерата е на 28 септември. Щом го видях, се сетих за стара рецензия, която публикувах за първия сезон на сериала, след като го изгледах за една нощ (оттук следва, че не е било по HBO). Та, да взема да я пусна тук, чини ми се, че уместно. Не, че нещо трябва да сме изумени от tv series, но просто ме кефи, че нещо като "Californication" дава възможност в праймтайма хората да си говорят за писатели. Рядко се случва и ако гледането на сериал е цената, която трябва да се плати, ще се прежалим.

КалиФ О Р Н И К А Ц И Я

Холивудски битник (!?)

Два жокера в началото: продукцията, както и актьорът, са номинирани за „Златен глобус” и на 13 януари ще видим дали са победители. (* бележка откъм днешна дата - актьорът стана победител). Освен това никак нелошите музиканти и мои любимци от Red Hot Chili Peppers заведоха срещу същата продукция дело заради използваното име, което съвпада с това на техния гениален албум от 1999.

Тези от вас, които гледат HBO или просто практикуват добронамереното интернет-споделяне, вече знаят за кой сериал говоря. Първият сезон завърши и Дейвид Духовни, независимо дали сте му фенове или не (фенове, фенове, колко да сте му фенове), се оказа ценен в превъплъщението си – смехотворният и флегматичен спецагент Мълдър този път е писателят Ханк Мууди, главен персонаж в една приятна хрумка, чието оригинално заглавие е „Californication”. Точно така – „кали” като Калифорния и „форникация” като Разврат. Уви, за пореден път българският превод е напълно лишен от (с)мисъл и посяга грубо върху финеса на сценария и цялата идея на сериала: у нас можете да го гледате като „Секс до дупка” и в резултат играта на думи е сведена до заглавие, уместно за чалга-хит. Честито!

Една от изненадите при този сериал е, че всъщност става за гледане, характеристика, която е традиционно трудно да припишем на един сериал. Може би защото си личи как Духовни изпитва удоволствие от ролята – самият той е учил английска литература в Принстън и Йейл и разбира достатъчно от художествено слово, за да изиграе един трогателно впиянчен творец, въргалящ се из житейското дъно. Ханк Мууди е писател, който обаче (за да стане сериала) не пише, а се занимава с по-интересни за зрителя неща – намирайки се в криза, той спи с всичко от женски пол, което мърда, а с мъжките екземпляри предпочита да се бие, защото обикновено му дават добра причина. Освен това пие и взема от някои наркотици. Всичко това докато се опитва да възвърне загубеното си семейство – жената на живота и любимата дъщеря. Самият факт, че героят се казва Ханк, пие много и раздава юмруци, докарва доста на Буковски в някакъв съвременен лачен вариант, яхнал порше за сто хиляди. Но какво пък – когато си решил да правиш entertainment за целокупното население, значи си наясно, че огромна част от телеманите не подозират какво е написал някой си Чарлз.

Главният коз на тази продукция е в хитроумно разцъкания сценарий на създателя Том Капинос. Редица фрази от устата на Ханк биха могли в действителност да претендират за остроумие и да те накарат да го заобичаш, въобразявайки си, че наистина всички писатели живеят така. Макар и противен на всякакви консервативни и нравоучителни групи, хуморът e на ниво в този хибрид от повече комедия и по-малко драма (за което префърцунената дума е dramedy). Разбира се, има и кусури – самият формат го предполага. Формулата на сериала е тази на фастфууда. И ето, че така успяха някак да вкарат дори писателската драма в „Макдоналдс”. Всичко това обаче за зрителя може и да се окаже нелошо, най-малкото защото показва нещо по-различно от баналните лекарски саги и хайлайф сапунки. Някой трябваше да напомни на гледащите, че драмата на един писател би трябвало да бъде по-интересна от драмата на един пластичен хирург или на богат лигльо. Затова е добра идея да изгледаме и втория сезон, който се планира за тази година. Докато не се разводни съвсем.

Ами, ще изгледаме, ще видим...

Read more!

Well It's The Alley Cat

back up in this with a fresh pair of sneakers... and a Jersey accent

Отпуската вече ме отпусна от двуседмичната си хватка и ето ни отново след рекламите. Не ми провървя съвсем със самото почиване и релаксът не успя да се случи на 100 процента - както обикновено. Затова след като се върнах попитах разни приятели те как са прекарали отпуската ми. Рекоха - "добре". Хубаво е да правиш хората щастливи, пък ако ще и с отсъствието си. Що се отнася до присъствието, със сигурност знам, че то е зарадвало майка ми и е ядосало котарака ми. Тръгнах си от Сливен с множество белези по ръцете от него - красивите неща са отвратителни, ужасно хапят и драскат през цялото време, а в човешки вариант и говорят глупости.
Любопитен се оказа пътят и в двете посоки - на отиване се сблъсках с онова прекрасно балканско недоумение от нормалното поведение на човека отсреща. На автогарата изневиделица непознат човек предложи на мен и двамата приятели, с които пътувах, да ни закара със своето такси-ван на цената на автобусния билет. Веднага го заподозрях в какви ли не дейности, на които външният му вид съвсем не отговаряше и дори без да се усетя, запомних номера на колата. Все пак се качихме. През целия път не се включих в приятелския разговор, който услужливият човек поде, освен един два пъти, само за да се заяждам за нещо и да разбера лъже ли за еди какво си. Подозрението ми нарастваше със всеки следващ учтив жест от негова страна. Например много по-малко го подозирах преди да ни пусне телевизия и музика в таксито. А това, че се съобрази с нашите жанрови изисквания и пускаше каквото кажем, вече ми се стори прекалено. Никога досега пътят по магистрала "Тракия" не ми се е виждал чак толкова неравен.
За капак на всичко, когато стигнахме Сливен, закара всеки от нас поотделно до дома му. А ние живеем в различни квартали! Помогна на всеки един лично с багажа и взе колкото пари беше заявил предварително - цената на автобусния билет. Отчете и студентското намаление (!) и след тази проява на нахалство чашата вече преля. Сигурен бях, че нещо не е в ред. Дълго след като слязох, българското в мен така и не се отърси от чувството, че все пак нещо ме е прецакал, а другото в мен, по-човешкото, се срамуваше ужасно много от първото. Ние не сме психически подготвени да се държат нормално и добре с нас, ставаме нервни и раздразнителни от това. Може би ще се научим.
На връщане за София си взех автобуса, където поне бях спокоен със сигурната информация, че съм прецакан в рамките на нормалното. За забавлението на пътниците се погрижиха, пускайки мюзикъл с Кевин Спейси ("Beoynd The Sea"), което само по себе си би могло и да се отмине с мълчание, но това, което го прави по-интересно е, че всъщност нямаше звук. Това е първият мюзикъл, който гледам, без да съм си затананикал нито едно от парчетата. Явно Кевин Спейси просто не го бива. А на почивката забравиха да спрат dvd-то и филмът тръгна пак, за да го затвърдят пътуващите, не чувайки нито една от песните на легендарния шоумен Боби Дарин, човекът за чиито житейски път се разказва в лентата. Отново през целия път не се отърсих от чувството, че нещо липсва.
Снощи в "Хамбара" обаче не липсваше нищо, звук имаше и едни пичове свириха прекрасен джаз. Джазът сваля всички подозрения и гали настроението ти под брадичката. И ти се чувстваш като доволен котарак, хитър alley-cat с блестящ поглед, дете на нощния живот, пълно с истории за котки. Наистина доволен, а не ядосан и драскащ като зверчето в Сливен при мама.
Докато си говорихме след изпълнението чернокожият перкусионист ме попита учуден как така говоря с акцент на човек от Ню Джърси. Казах му, че в тези части на града всички alley-cats говорим английски така. Посмяхме се - така е в софийските части на Джърси. После интернационалните пичове и френската дама се решиха да продължат в "Апартамента", а аз към апартамента вкъщи, за да дойда на работа днес.
Пияните ухилени хора през нощта са далеч по-естествени и по-малко подозрителни от позитивните добронамерени хора през деня.

Read more!