The Garret

Come, let us pity those who are better off than we are.
Come, my friend, and remember
that the rich have butlers and no friends,
And we have friends and no butlers.
Come, let us pity the married and the unmarried.

Dawn enters with little feet
like a gilded Pavlova,
And I am near my desire.
Nor has life in it aught better
Than this hour of clear coolness
the hour of waking together.

Ezra Pound

***

Кара ме да си спомням тавана, на който живеех.

По Жицата

Сериалът The Wire е най-добре написаното нещо за телевизия, което някога съм гледал през живота си. Защото всъщност не е сериал. The Wire е роман. Нямам предвид, че е някаква екранизация по книга, а че е литература, чисто и просто. Затова и отказва да се държи като сериал.

В този смисъл си има начало, среда но и (забележете!) край – хората, които го правят, не „доят” умишлено образите си, докато съвсем нищо не остане от тях, не продължават историята изкуствено.

Много ми харесва как разсъждава създателят на това изключително произведение Дейвид Саймън. На първо място, песимизмът му е прекрасен и основателен - особено ако сега се вгледаме какво се случва в САЩ. После, усетът му за циничното, което присъства във всяка институция, си е направо за завиждане, както и начинът му да ни показва големите неща, които не зависят от нас, но от които ние зависим постоянно. И разбира се, познаването на града, влюбеността в града с цялата му помия.

The Wire e трагедия, но не повлияна от сълзливите екранни образци, а „открадната” от първоизточника – старогръцката трагедия. Авторите, начело със Саймън, не само признават, но и се гордеят с това. Според мен имат всички основания.

Би било глупаво сега да разказвам за какво става дума в The Wire, каква е идеята, общата и на всеки отделен сезон и прочие, пък и не е това намерението ми. Слагам тук откъс от едно интервю с Дейвид Саймън. Проведено като разпит.

Мисля, че вътре казва възхитителни неща, които още са недостижими в България като начин на мислене от страна на един автор. Тук все още никой не може да си позволи да мисли така. Което, впрочем, е нормално.

"Fuck the casual viewer. Seriously, who wants a casual viewer? If you’re a writer do you want a casual reader? I don’t want those people. Don’t want ‘em. Throwing them back. They’re like little fish on the hook. Throw ‘em back. I want the guy who’s come in who wants to be told a story. A story has a beginning, middle and an end."

Ето и линк към още едно интервю: http://www.youtube.com/watch?v=qulcqNMHVic&feature=related.

Анахронизъм

Моторно парче

Първото, което бих му казал:

„Лошо ти се пише, в случай че

не ти се пише само за доброто.”

Не, че той не го е знаел, де.

Той, съседът ми,

живял през две пресечки

и умрял преди почти 70

години.Тъй както умее.

Червената идея значело

синя кръв да се разлива

насред жълтите павета.

Синя(та му) кръв

да се разлива

другаде. Навсякъде.

А мене черен дроб да ме боли

на двадесет и няколко –

какъв е пъстър тоя спор

от минало и настояще!

Ц а п а н и ц а.

Аз и затова не мисля вече

да нагазвам, да опитвам

да разбирам нещо повече.

С добра походка просто ще

отмина, подръка със времето.

Когато сме далеч достатъчно

и двамата, ще се обърна уж

неволно, да... Назад.

И ще погледна към пътеките,

където са се псували селяци

и са проповядвали свещеници,

и всички са се арестували взаимно

в следобеди, в които е прието

поетите да бъдат успоредни на стените,

перпендикулярни на куршумите.

Тук иронията пъпли в

най-безвкусни цветове.

Отвсякъде.

Когато се наситя да я гледам,

не би хрумнало да я целувам.

Отдавна ще съм си отишъл.

***

Поради това, че днес стават 69 години.
От "По вина на Боби Фишер" (2010)

В Жената. Днес.

Винаги съм искал да напиша такова заглавие.

В новия брой на "Жената днес" има статия за вашия покорен слуга. И то в рубриката "все още ерген"...

Авторът е Иванка Могилска, а снимките са на Светослав Куцаров. Целият материал е в списанието, на сайта има една част - ето линк. А тук слагам последната - въпросника:

1. Ако бях герой на книга...
Щях да съм доволен – поне съм някакъв герой.

2. Идеалният флирт е...
Кратък.

3. Доволен съм, когато...
реша, че съм се справил. Или когато си представя, че съм герой на книга – вижте първия въпрос.

4. Не съм съгласен с...
Телевизора.

5. Типичната неделя...

Е съвсем нелош ден, в който те мързи дори да бездействаш. Типичната неделя започва късно, но за съжаление и свършва рано. Още преди понеделник. И всичко започва отначало, както винаги.

6. Да пишеш по поръчка е...
Нещо, което правя за пари и това ме дисциплинира.

7. Сам или с приятели...
Какво?

8. На хартия или на компютър...
На хартия предпочитам да чета, на компютър – да пиша. Така съм свикнал.

9. Идеалните условия за писане са...

Три. Но не ги знам – никога не съм писал в идеални условия, мисля, че нищо свястно не би излязло.

Разбира се, най-полезно е да пишеш съвсем сам, в ъгъл, до който има прозорец.

10. Бих излязъл без шапка, ако...

се направи, примерно, политическа партия на хората, които носят шапки. Веднага ще спра да нося, за да не ме приемат. А иначе – не, не бих излязъл без шапка. За мен това е все едно да изляза без панталони.

11. Страхувам се от...

Бабата от долния етаж. Има невероятен слух. Също така, наскоро чух някой да казва, че работата не го плаши. И се замислих – ако се прибирам и от тъмното изскочи някаква работа, аз бих се уплашил.

12. Честността е...
Нещо, с което не си струва да се хвали човек. Или поет. Би било нечестно.

Година по-късно и с малко закъснение

Преди няколко месеца спечелих "Южна пролет" (раздела за поезия), но изглежда съм забравил да отразя този грандиозен успех тук, в блога. Обаче миналия четвъртък участвах в едно четене във "Влайкова" по покана на Валентин Дишев, който представи първите книги на своите нови автори, някои от които участваха в "Южна пролет", и си спомних разни неща. Например, че непосредствено след конкурса разговарях с Вальо Дишев в неговото радиопредаване. За наградата, но и не само. Ето линк от интервюто тук:

http://dictum.mediabg.eu/?p=5544

Покрай четенето в четвъртък си спомних и друго - точно преди една година на тази дата, 16 юни, беше премиерата на моята книга с поезия, пак във "Влайкова". Това нищо не означава, но е забавно съвпадение, "Влайкова" е особено място, там винаги е приятно да се връщаш.

***

Напоследък наистина не остава никакво време да пиша тук и пропускам разни неща. Но ето със закъснение няколко линка от "английското четене" с Кристин Димитрова в Американския университет в Благоевград:

http://dictum.mediabg.eu/?p=5497

http://dictum.mediabg.eu/?p=5603

***

Най-много ми се ще да напиша тук нещо за Созополския семинар по творческо писане, в който участвах в края на май, но впечатленията (и снимките) наистина са много и изискват нещо по-пространно. И за него говорих по радиото наскоро, но не знам дали разговорът го има в интернет. Най-краткото, което ми идва наум да кажа сега е, че преживяването наистина си струва. Всичко в Стария град преди да дойдат туристите си струва. И това, което прави фондация "Елизабет Костова", няма аналог в България. Семинарът е за две групи писатели - български и такива от англоговорящи страни (обикновено САЩ, но не е задължително) и се провежда всяка година. Ето повече информация:

http://www.ekf.bg/sozopol/

Happiness Is a Warm Gun

Попаднахме на това случайно този уикенд, разхождайки се из Панагюрище. Хем безцелно и за пръв път, хем по следите на местните ми корени. И не щеш ли - в историческия музей, от експозицията за Априлското въстание:

Бродски за формата

"Строгата форма е начин да се подреди онова, което по принцип не подлежи на подредба. И е достойно да се опиташ да се справиш. Ако използвате строгата форма за съвсем съвременно съдържание, ще видите, че облечено в тази форма, то придобива по-голяма сила, понеже се поражда нещо като напрежение между онова, което се казва, и формата, чрез която е изразено. И това напрежение дава истински мащаб на онова ново, за което говорите. Ако пък решите да използвате формата на свободния стих за изразяване на новото съвременно съдържание, проблеми няма. Стиховете могат да се разхождат голи, но все пак от време на време ни се иска да ги видим облечени."

"Защото да се самоизразиш в свободния стих е много по-лесно. Но поезията не е само себеизразяване. Тя е нещо повече. В известен смисъл тя е занаят, ако ме разбирате."

"На първо място изниква въпросът - свободен от какво? Едно е да пишете в свободен стих, понеже ви е писнало и вече изобщо не можете да пишете. Добре е, ако имате някакъв опит в строгата форма и после се обръщате към свободния стих. Защото свободният стих се е появил след строгата форма. И всеки поет повтаря този процес в миниатюра. Свободният стих, свободата - всичко това говори за освобождение. Но от какво се освобождава човек с това? От някаква форма на робство? Без да познаваш робството обаче не е възможно да вкусиш свободата, понеже всичко в този свят е свързано. "

"В този занаят няма нищо стабилно."

преводът е на Иван Тотоманов