петък, 12 януари 2018 г.

Твоят бележит съименник предупреди...

 * * *

Твоят бележит съименник предупреди,
че любовта е дълготърпелива.
Аз не помня някога (кога?) да е било преди:
ръцете да са тъй щастливи,
сигурни, че са в добри ръце.
Отвъд прозореца градът
не е готов, но чаят е
и кукумявките летят
в разучени диагонали
от нашия комин
до крайните квартали
по тайнствения път
на своя лов. Студът
постарому си е суров,
но не го взимам присърце.
Ръцете ни са във добри ръце, любов.

Това е нещо ново, сетивата
са съгласни. То е скок
в антична истина,
                              порок
без всякакви последствия, облог-
ът на Паскал спечелен, виж:
последно доказателство
                                         за Бог.
И гледката пред мене е възможна.
Животът не е нищо сложно.
То е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.
И ако се наложи, ние можем скришом да сме ние:
да затвориме капака на любовната си делва
(А помниш ли когато там, със корабче по Елба?)

Понеже тя е дълготърпелива, както казахме
в началото, то ние можем смело да почакаме
да мине врявата.  
......................................
........................................................
От гнилите блата на лятото ме дръпна
(тогава бях дете, като дете говорех),
а днес познавам зимата като единствена хармония,
като подслона на вековен орех
и съм спокоен във подножието,
прегърнат съм от корените,
                                             стоплен
                                                              от короната. 
Аз накъдето и да тръгна вече, не пътувам сам
                        и съм готов
                                          да се откажа от иронията.
В реалните неща ще съм въвлечен,
за висшите неща ще знам
и ще вървим, и ще отидем там, любов.

---
Едно от (относително) новите ми стихотворения. Наскоро излезе в сп. „Страница“.

                   

Няма коментари: