статията е от бр. 48, "България плюс"
Един мой професор казва, че от дебати всеки си тръгва със собственото мнение, това с което е дошъл. Нещо подобно и в „Шератон” тази седмица – там, където спокойно можеш да си викнеш компания за вечерта, през деня проведоха кръгла маса на тема „За и против легализирането на проституцията в България” с гостуващи експерти от различни страни, които да ни запознаят със своите „добри практики”. Ще ви доверя чувството на такива конференции. То е чувството на българин, затворен в пищна зала с културни европейци – леко притеснен. Да, освен ерудираните чужденци, един заместник-главен прокурор и много журналистки, тръпнещи в очакване да почне дискусията за разпътниците и добрите практики. Ето, че тя започва с нидерландския експерт.
Холандският модел сам по себе си не се нуждае от коментар – гостът Андри Ван Менс, втори секретар “Правосъдие и вътрешни работи” в посолството на Холандия у нас, каза това, което всички знаят: в Холандия бордеите са легални и в резултат „за тях важат същите законови норми, които се отнасят към нормалните бизнеси” – хигиена, безопасна среда, лицензна система на общинско ниво и прочие. Това, което се преследва е експлоатацията на малолетни. Както никъде другаде по света, в Холандия трудоемките морални въпроси от всякакво естество винаги са изглеждали лесно разрешими – как да не ги хареса човек после тия хора!?
Спретната и усмихната дама от Швеция е на диаметрално противоположния край, макар и да седят близко до масата – В Швеция целият социален феномен, наречен проституция, е инкриминиран. Закоравял престъпник е и клиентът, който си плаща за секс. Единственият невинен в ситуацията май се оказва проститутката, а превантивните мерки са съсредоточени изключително върху мъжете и момчетата, които със своето „търсене” са единствената причина да съществува проституция. Според оповестената в „Шератон” шведска позиция „проституцията никога не е избор и няма такова нещо като доброволна проституция”. Решавам, че съм чул достатъчно и съсредоточавам вниманието си върху златната среда – моделът на Норвегия. Той започва с констатиране на факта, че проституцията е практически неизбежна, но това не предполага нейното толериране. Оттук следва, че стокхолмските радикални порядки няма да се приемат в Осло, но също така няма и да се въвеждат амстердамските своеволия. Решението е донякъде геополитически ориентирано, обяснява посланикът на кралство Норвегия г-жа Тове Скарстейн – не върви да имаш легална проституция, когато съседите ти осъждат всичко в нея. Това само ще докара повече източноевропейки при теб. Регулирайки нивата на „обичайната” проституция, без да арестуват всички наред, норвежците имат изготвен план (включващ 37 мерки) за сериозна борба с истинския бич – трафикът на хора. Оказва се, че повечето секс-пришълци в страната са от Нигерия и… България! Като домакини на кръглата маса се налага да преглътнем горчив залък.
Отвъд океана също нямат намерение да легализират бардаците, уверява ни Томас Пийбълс, постоянен юридически съветник на посолството на САЩ в България. От петдесетте щата, легална проституция има само в един – Невада – и то в 11 от 17 области. В тези 11 не се включват големите градове Лас Вегас и Рино, макар и в столицата на хазарта сексуслугите да са повсеместно явление. Питам мистър Пибълс единствено, дали пропорционално има някаква разлика в цифрите между тези области в Невада и местата, където е нелегално да продаваш секс: „Според изследване на моя колежка, Мелиса Фарли, не. Няма доказателства, че легализирането на проституцията води до нейното намаляване. Напротив, прави борбата с трафика на хора по-трудна.”
Като че ли подобен тип балансирана позиция като норвежката, а и щатската, е типът, който най-много импонира и на нашия заместник-главен прокурор господин Христо Манчев. Задавам му реторичен въпрос: „Излиза ли, че българското общество просто не е дорасло за холандския модел?”. Той ми отговаря с „да”, застраховайки се предварително, че това е все пак „лично мнение”. Мисля, че има право. Представете си легализирането на "услугата" така, като печеливш билет от лотарията на закона в ръцете на нашите мутри – не звучи добре. От друга страна, обществото ни е и твърде лошо пораснало, за да приеме пък шведската чистота на преценката. Дамата от Стокхолм си няма понятие от балканското риалити: тук проституцията много често е избор и то съвсем съзнателен. Понякога е въпрос на професионална ориентация – момичета сами т ъ р с я т вниманието на сводниците. Затова нашата програма трябва да започне от улиците, от това някой да седне и честно да си поговори с тия момичета, преди да са станали проблем на норвежците. Трябва да им кажем, че винаги има нещо друго за правене. Проституцията е риалити шоу със стандартен сюжет, някой да бяга от себе си заради кинтите – това е „най – пълната промяна”: влизаш жена и излизаш торба с плът. Разликата между двете е в правото на отказ – жената може да казва „не”, а торбата с плът, веднъж казала „да”, вече е обречена да не казва друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар