Злорадство

Вече и аз започвам да се притеснявам, че ставам лош човек. Оня ден усетих съвсем отчетливо как ми става приятно от това, че Владимир Крамник губи мача си с Ананд!
Зная, че това е ужасно, може би дори е признак на дребнавост и злонамереност с типичен български оттенък. Зная, че загубата на гросмайстор Крамник няма да повлияе драстично на моя житейски път. Напълно съзнавам, че Владимир Крамник не е направил никога нищо лошо на мен или близките ми. И въпреки това... Когато приключа с дневните си ангажименти и видя на компютъра си резултатите от Бон, когато видя с какъв устрем, с каква решителност губи Крамник - неволно се усмихвам като дете. Усещам лек душевен гъдел, приятно стопляне на стаята, тутакси щом разбера от руски сайтове (от тях предпочитам да го научавам), че Владимир отново е претърпял тежко поражение. Например, прибирам се вечер след изморителен делник, приготвям си топъл и ароматен чай, чай с ром или ром с ром, или каквото и да е приятно малко питие, протягам се и поглеждам в мрежата за резултата. О, да - Крамник не ме е разочаровал. Уверявам се пак, че "и щастието съществува", както пише Христо Фотев - достатъчно е да се вслушам в тишината на сърцето си (така съветва поетът) или да се вгледам в таблицата с точките. Срещу името на Крамник никъде няма цяла точка! Има три нули. А до края на мача има три партии. И най-хубаво ми се струва това, че на Ананд вече е нужна само половин точка от оставащите три партии, за да спечели двубоя. Обаждам се на някой приятел, който се интересува от шах и го питам видял ли е загубата. Понякога и приятелите ме изпреварват с питането: "Иване, видя ли днес как Ананд го размаза?". Да, видях, казвам им...
Този мач никак не се получи оспорван и аз забелязвам как това също ме радва - всеки път щом си го помисля. Приятно е и да се гледат пресконференциите след партиите, когато Крамник хладнокръвно отговаря на въпросите, и изобщо показва мъжество, за което го поздравявам, но най-вероятно се чувства ужасно и се срамува. Със сигурност го е срам, че губи така безропотно, както и мен ме е срам, че се забавлявам искрено с това. Виждате ли, най-лошото е, че мен ме изпълва със задоволство не толкова превъзходната игра на индиеца, колкото самата безпомощност на гросмайстор Крамник в този мач. Тя е една съвършена безпомощност, от нея няма какво повече да искаме. Но мисля, че бих се забавлявал и още, ако Крамник вземе, че спечели някоя партия до края, за да загуби по-драматично на финала. Ей така, за suspense.
Разбира се, това мое задоволство надали има нещо общо със случилото се преди две години на мача Топалов-Крамник в Елиста. Надали. Сигурно е от чиста проба лошотия, от мерзост и лошавина, but it feels good. Признавам. Даже, ако трябва да изброявам нещата от втората половина на октомври, които най-много ме забавляват, то това са: 1)трилогията на Бекет, 2)новите епизоди на Southpark след лятната им почивка, 3)самоизтъкващата се човешка глупост (не при всички хора) и 4)загубите на Крамник от Ананд. А ако ги класирам е възможно неволята на гросмайстор Крамник да отиде и по-напред.
Вижте само каква прекрасна, образцова партия е загубил тук! Крамник наистина е гениален шахматист (трябва да сме глупаци, за да твърдим обратното) и когато губи, става съавтор в чудесни произведения на шахматното изкуство.
Но той притежава също и рядък ораторски талант, който си съперничи само с този на бг мениджъра Силвио Данаилов. Например помня как преди мача Крамник беше подхвърлил, че просто е дал титлата "назаем" на Ананд, който я спечели на турнир, и че истинският световен шампион трябвало да се определи именно в мач. Точно така е, той ще се определи в този мач. Може би още утре.