сряда, 10 декември 2008 г.

Tом Уейтс - кафе, цигари и пакости. Докторите да вървят по дяволите

Вездесъщият Том Уейтс беше рожденик на седми. И освен, че споделяме сходен вкус към шапки и гледища за разни неща, напоследък постоянно слушам и преоткривам The Early Years - чувството да ставаш все по-голям фен е много хубаво и нахално-завладяващо!

Едно от най-важните ми негови парчета въобще е Underground и бих сложил линк, но не откривам такъв (текстът поне е вседостъпен и е препоръчително да се чете и запомня - например от тук).

За сметка на това намирам култовата сцена от Coffee And Cigarettes на Джармуш, в която Иги Поп и Уейтс водят най-нелепия, прекрасен, смешен, абсурдистки диалог. Могат да му съперничат само тези на Джулс и Винсънт от Pulp Fiction и безспорният фаворит - пак разговор в кафене, но от Reservoir Dogs.

Ще ми се да постна и една изрязана сцена от филм, в която Уейтс сваля с точни и изпитани реплики баба на преклонна възраст. Помага му и добрият вкус към шапки и гледища за разни неща - дотам, че накрая бабата го нарича пакостник. Този добър вкус за шапки и светоглед (нали ни е сходен, та знам) винаги помага поне дотолкова с жените, че да ти кажат пакостник. По-добре е от нищо.
За съжаление, след като я разказах, няма да постна и тази сцена, защото отново не намирам адекватен линк. Все пак, при желание да гледате такива глупотевини, мога да ви препратя оттук.

Накрая към настоящата ми мания от The Early Years: подкупващо леко и опростено парче на пакостник. Пее се за пакости, тоест за хубавите неща. И за докторът, който е уверен, че I'll be alright... But I'm feeling blue. Докторът не разбира, като повечето.

Няма коментари: