понеделник, 12 януари 2009 г.

В начало пак

Днес това място във виртуалното пространство става на една година.
Добър приятел става на 33, но вече празнувахме оня ден.
Стават 11 години от деня, в който почина моята баба.
Аз преди няколко дни, на 7-ми, отново станах Иван и важни за мен хора се забавляваха от този факт и от това, че бяхме заедно в състава, в който бяхме. Покрай първото си име успях да се сдобия с биографията на Джими Хендрикс, с Едгар Алан По, с нова малка плоска бутилка (загубих старата), с добре подострен редакторски молив и остроумна мисъл от Тома, засягаща загубването на малките плоски бутилки по градинките. Сдобих се и с ред други готини неща и думи. Именният ден започна и завърши с хубав разговор между мен и верен приятел, който скоро заминава за Франция. После сгъчканите един до друг празници свършиха, междувременно работата, подобно на годината, започна. Нещата в този сайт също не е зле да започнат пак и кога по-добре от днес. Та...
Работил съм във вестник преди и помня колко ми беше глупаво да чета винаги едни и същи обзори на годината в медиите, когато хване равносметкоманията и се започне с анализите и прогнозите. После изведнъж снегът ни връхлита изненадващо през януари и това става водеща новина. Нямам какво да кажа за равносметка в блога. Той не е особено ангажиран или предназначен да бъде масово четен по села и паланки на всяка цена. Ще ми се в първото нещо, което пиша тук тази година, да има любимо парче. Реших да е на Сам Кук, "A Change Is Gonna Come". Звучи добре като за начало на една година. Промяна, тва онова. Сигурно нещо трябва да се промени наоколо. Парчето е емблематично за civil rights ерата в Щатите и шейсетте, за тази конкретна промяна иде реч в текста. Но това не бива да ни спира от харесването му и усещането му като нещо близко в нашето тук-и-сега, днес. Напоследък го изровиха от прашния шкаф с плочите покрай речите на Обама. На мен просто ми харесва. Адски много.

Песента има не знам колко много кавъри, някои доста любопитни. Не ми е писвало да слушам дори и в не най-силните от тях. Сега ще започна да ги слагам тук и няма да спра с добро. Този е на дефиницията ми за соул, Отис Рединг:

На Терънс Трент Д'Арби:

На Принс Бъстър:

На Арета:

На Сийл:

На Боб Дилън!

На богоподобния вокал на Лорин Хил (нищо, че си падала леко расистка):

Още кавърите на Антъни Хамилтън, Уейн Брейди, Ал Грийн, Пати Лабел (който не мога да открия) и куп други. Спирам умишлено на 12, заедно с оригинала, колкото за всеки месец от годината. But I think I'm able to carry on.

2 коментара:

Heily каза...

честито :) включвам се през втората година,ако може разбира се

Landzhev каза...

Добре дошла си