неделя, 24 май 2009 г.

"Vincent! We happy?"

Стефан ме пита това вчера от Париж. Всички други въпроси са в същината си глупави. Та отговорих:

Vincent: Yeah, we happy.

Едно момиче звънна на вратата ми и ми подари супа. Никога досега не са ми подарявали супа. Не мисля, че имаше нещо общо с празника, защото не беше азбучна супа. Беше вкусно, но вече бях закусил с

Jules: Hamburgers. The cornerstone of any nutritious breakfast.

В четвъртък вечер едно момиче се беше напило с вода, а до него един дипломант и особено един преподавател, двамата добри приятели, се бяха напили със скоч. Абитуриенти и други хора пъплеха по заведенията, не съм сигурен с какво се бяха напили. Натъкнах се на някои. И говорих, а ми се щеше да си кажем само:

Mia: Don't you hate that?
Vincent: What?

Mia: Uncomfortable silences. Why do we feel it's necessary to yak about bullshit in order to be comfortable?

Vincent: I don't know. That's a good question.

Mia: That's when you know you've found somebody special. When you can just shut the fuck up for a minute and comfortably enjoy the silence.


Като по принцип най-коректно и честно беше да се каже по въпроса:

Vincent: I ain't saying it's right. But you're saying a foot massage (тук може и да е друго) don't mean nothing, and I'm saying it does. Now look, I've given a million ladies a million foot massages (тук може и да е друго), and they all meant something. We act like they don't, but they do, and that's what's so fucking cool about them. There's a sensuous thing going on where you don't talk about it, but you know it, she knows it ...

Топалов пък не спечели турнира, спечили го Широв, но аз не останах недоволен, защото докато гросмайсторът се бореше с всички сили да задържи изплъзващите се шансове за първото място, аз си разговарях с възхитителната италианска журналистка. На английски, питайки откъде е и прочие, но доколкото може мило, а не така:

Jules:What country are you from?
Brett: What? What? Wh - ?

Jules:"What" ain't no country I've ever heard of. They speak English in What?
Brett: What?
Jules: English, motherfucker, do you speak it?

Brett: Yes! Yes!

Jules: Then you know what I'm sayin'!

Brett: Yes!

Разбрахме се.
А днес бях и на изпращане на класа, на който преподавах. Предбални емоции. Сетих се, че на моята бална вечер отсъствах, бях във Варшавската опера и се хилех самодоволно. Чуждите балове са далеч по-вълнуващи.

Vincent: What happens after that?
Lance: I'm kinda curious about that myself...

4 коментара:

Анонимен каза...

Страшно ми харесва! Браво!
Жани :)

Henry каза...

И на мен ми хареса. Пиши, приятелю. щото.... ти знаеш. Хенри

Bla каза...

Пиши, пуши, пиши, пуши. Бла.

Landzhev каза...

Тия три неща...