"Че как ли да им устоим?"

След като заради работата в предаването питах произволни хора из Алма Матер знаят ли защо пък точно осми декември е денят (сигурно репортажът го има качен в нета, но не ми се рови за линк), ето че заслужено отпразнувах и аз. Очаквано, получи се пре-празнуване и пре-незаспиване, в резултат потекъл нос, седене вкъщи днес и занимания със стари неща: стари вождове (пак по работа), стари филми, стари таблатури и стари поети, чак до Франсоа Вийон.

А вчера все пак трябваше настинал да ида и до Ректората, този път не за да питам за осми - получих си дипломата за висше образование, с тога и всичко останало както си му е реда. После видях, че в документа, в името на единия от курсовете ми ("Пресечни точки между литературна теория и философия: Бахтин, Гадамер и Дерида"), пишеше не Дерида, а "Дарида"... Даридае ли се чуди човек или да се усмихва : ) Реших, че това ще да е някакъв особен вид деконструкция. Може да се гледа и като доказателство, че хората, които печатат дипломи по философия, вероятно са учили нещо друго.

По пътя ми се случи леко досадно déjà vu, но пък иначе с Вийон си припомням парижките жени отпреди година и е забавно. Някои са там, някои не. "Че как ли да им устоим?" Сигурно с разсеяност. Помня как се чувствах тогава и малко след като се върнах, някъде по това време през декември.Третата снимка тук всъщност трябваше да е на една дама в една стая, но тя заяви, че би се чувствала неудобно и по-добре не и... е напълно права. Трябва да се уважават позициите на дамите, защото както уверява самият нехранимайко от XV в. "като коноп се стрива/ наесен целият ти кяр - /по кръчми и жени отива."