събота, 9 януари 2010 г.

Дали пък не

Сенките на женските тела
се местят
от
под завивките
до
под очите ми.

Трупат се
и стават на торбички.

„Дали пък не ги мисля твърде много?”,
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.

В пушека и в царствената скука
на три и една минута –
не е ли най-доброто време за
нехайство?

Тогава
мен не ме засяга,
че според вестниците
някой сваля пак властта.
Дали му хрумва на сваляча,
че трябва първо
да я изведе на среща?

Дали пък не е по-добре
Да й подари цветя?


***
Публикувано е във вестник "Сега", в"Public Republic" тук, също и в DICTUM, където има аудио - тук.
От "По вина на Боби Фишер" (2010)

2 коментара:

Пламен Бочев каза...

Радвам се, че попаднах на блога ти.
Поздрави! :)

Landzhev каза...

Благодаря!