Тукашен блус

Ние караме по тези две напукани, единствени платна,
по лошия балкански път.
Срещата ни е колкото невъзможна,
толкова и неизбежна.
Давай.
Зверовете ще се откажат да ни гонят,
ако не побързаме.
Пейзажът ще спре да ни се присмива,
ако не побързаме.
Някой ще изглади несъответствията. Музиката
ще съвпадне с картината – ако не побързаме.

Виж малките светци, висящи от огледалата ни
за задно виждане: тресат се все по-заплашително.
Изглежда знаят.
Произшествието е все пак някакъв шанс
да тръгнем заедно.

---

Стихотворението е публикувано в интернет тук, тук и тук, както и в няколко списания. 

Днес го публикувам в блога заради усещането от всичко, случило се в България през последния месец. Мисля, че мога да го нарека "тукашен блус". 

Той е различен, наш си. Една от характеристиките му е съзнанието, че най-ясната перспектива е безизходицата.