l’Eléphant Noctambule

Това е малкото обозначение над Café de l’Eléphant, което се намира на номер 40, булевард "Бомарше" в Париж. За него пише Хенри Милър в "Тропикът на рака" - ходил е там заради своята любима проститутка, на която също са посветени страници в романа: "As I say, she was different, Germaine. Later, when she discovedred my true circumstances, she treated me nobly - blew me to drinks, gave me credit, pawned my things, introduced me to her friends and so on".
Кафенето носи името си поради маркетингови причини - през една нощ на 1912 от цирка избягва слон и несръчно проправяйки си път, потрошава заведението. Собствениците видели в инцидента възможност за реклама и кръстили кафенето си на злосторника. По-късно, не знам кога, става l’Eléphant Noctambule, каквото пише и днес. А днес, разбира се, не е нищо особено и мисля, че клиентите, които съсредоточено гледаха футбол докато аз с трепет пиех бирата си, точно тези клиенти, дори не подозираха за проститутката с щедрата душа от едно време. Именно заради това изядохме чипса не единия.

Шоколад, шампион и някои неясноти около Платон

Днес спечелих един шоколад на улицата. Вчера Ананд спечели мача в Бон - горе долу с толкова усилия в последната партия, с колкото и аз спечелих шоколада. Предсказанията ми от предния пост се сбъднаха, но като всички предсказания и тези бяха просто най-логичните предположения. Така че нищо необичайно и странно не се е случило.

Странно ми се стори преди три дни когато бях на практика в едно училище и слушах безумни неща да излизат из устата на преподавател. Госпожата предложи на учениците следното упражнение - по един афоризъм от известен мислител и въпрос към кое направление принадлежи: гносеология, етика, антропология, естетика, онтология. Сигурен съм, че самите автори на фрагментите трудно биха отговорили, камо ли децата в класната стая. Подобно възпитание в догматика, там където догматиката трябва да изчезне и да се поощрява множественост в мисленето (часът по философия е точно мястото да се случи това), ми се струва странно. Стигна се до интересни резултати: "Познай себе си" на Сократ било гносеология (някой си изкряска "гнусология"), защото съдържало "познай". Ами хубаво, ама то съдържа и "себе си". Единайсетокласниците отговаряха различно и после разпалено питаха защо този и този отговор да не е верен. Единно обяснение не им се даде. Истината е, че аз не бих могъл да отговоря на такъв въпрос. Сигурен съм, че и Сократ би повдигнал рамене.

Сетне в часа научих, че Витгенщайн е онтолог, понеже прословутото първо изречение от Трактата се отнасяло до битието (а битието имало връзка със съществуващото). Някъде по това време съвсем ясно чух как Витгенщайн се обръща в гроба... Сред другите строги определения, постулирани в този XI клас преди три дни, се нареди и това, че фрагментът на Паскал за човекът-средина е, разбира се, антропология и нищо друго. Имаше още няколко, но се старая да не ги помня. Часът завърши със сериозния въпрос "Е, ясна ли ви е философията на Платон?", след който се наблюдаваше известно колебание сред учениците. Лично видях няколко, на които не им беше ясна и подозирам поне още трима. И на мен не ми е ясна.

Злорадство

Вече и аз започвам да се притеснявам, че ставам лош човек. Оня ден усетих съвсем отчетливо как ми става приятно от това, че Владимир Крамник губи мача си с Ананд!
Зная, че това е ужасно, може би дори е признак на дребнавост и злонамереност с типичен български оттенък. Зная, че загубата на гросмайстор Крамник няма да повлияе драстично на моя житейски път. Напълно съзнавам, че Владимир Крамник не е направил никога нищо лошо на мен или близките ми. И въпреки това... Когато приключа с дневните си ангажименти и видя на компютъра си резултатите от Бон, когато видя с какъв устрем, с каква решителност губи Крамник - неволно се усмихвам като дете. Усещам лек душевен гъдел, приятно стопляне на стаята, тутакси щом разбера от руски сайтове (от тях предпочитам да го научавам), че Владимир отново е претърпял тежко поражение. Например, прибирам се вечер след изморителен делник, приготвям си топъл и ароматен чай, чай с ром или ром с ром, или каквото и да е приятно малко питие, протягам се и поглеждам в мрежата за резултата. О, да - Крамник не ме е разочаровал. Уверявам се пак, че "и щастието съществува", както пише Христо Фотев - достатъчно е да се вслушам в тишината на сърцето си (така съветва поетът) или да се вгледам в таблицата с точките. Срещу името на Крамник никъде няма цяла точка! Има три нули. А до края на мача има три партии. И най-хубаво ми се струва това, че на Ананд вече е нужна само половин точка от оставащите три партии, за да спечели двубоя. Обаждам се на някой приятел, който се интересува от шах и го питам видял ли е загубата. Понякога и приятелите ме изпреварват с питането: "Иване, видя ли днес как Ананд го размаза?". Да, видях, казвам им...
Този мач никак не се получи оспорван и аз забелязвам как това също ме радва - всеки път щом си го помисля. Приятно е и да се гледат пресконференциите след партиите, когато Крамник хладнокръвно отговаря на въпросите, и изобщо показва мъжество, за което го поздравявам, но най-вероятно се чувства ужасно и се срамува. Със сигурност го е срам, че губи така безропотно, както и мен ме е срам, че се забавлявам искрено с това. Виждате ли, най-лошото е, че мен ме изпълва със задоволство не толкова превъзходната игра на индиеца, колкото самата безпомощност на гросмайстор Крамник в този мач. Тя е една съвършена безпомощност, от нея няма какво повече да искаме. Но мисля, че бих се забавлявал и още, ако Крамник вземе, че спечели някоя партия до края, за да загуби по-драматично на финала. Ей така, за suspense.
Разбира се, това мое задоволство надали има нещо общо със случилото се преди две години на мача Топалов-Крамник в Елиста. Надали. Сигурно е от чиста проба лошотия, от мерзост и лошавина, but it feels good. Признавам. Даже, ако трябва да изброявам нещата от втората половина на октомври, които най-много ме забавляват, то това са: 1)трилогията на Бекет, 2)новите епизоди на Southpark след лятната им почивка, 3)самоизтъкващата се човешка глупост (не при всички хора) и 4)загубите на Крамник от Ананд. А ако ги класирам е възможно неволята на гросмайстор Крамник да отиде и по-напред.
Вижте само каква прекрасна, образцова партия е загубил тук! Крамник наистина е гениален шахматист (трябва да сме глупаци, за да твърдим обратното) и когато губи, става съавтор в чудесни произведения на шахматното изкуство.
Но той притежава също и рядък ораторски талант, който си съперничи само с този на бг мениджъра Силвио Данаилов. Например помня как преди мача Крамник беше подхвърлил, че просто е дал титлата "назаем" на Ананд, който я спечели на турнир, и че истинският световен шампион трябвало да се определи именно в мач. Точно така е, той ще се определи в този мач. Може би още утре.

Петиция

Да спасим Исландия!

Всеки ден в европейския столичен град Рейкявик се будят и отиват на работа около 120 хиляди души. От известно време насам те живеят в постоянен страх (и това оказва своето влияние когато ловят риба), защото държавата Исландия е пред фалит. Истина е, една държава също може да фалира. Пък била тя и световна сила в риболова. Знаехте ли, че риболовът представлява над 50% от износа на Исландия?

В Исландия се намира най-старият гейзер на света. Освен него има и редица други гейзери. Също така вулкани, ледници и забележителности. Всичко това ще изчезне ако не спрем навреме грозящият страната фалит. В Исландия има четири национални парка и около 75,000 исландски коне. Исландският кон е малък, но може спокойно да носи на гърба си възрастен исландец. Като цяло е подскоклив и приятелски настроен към хората, но това топло отношение едва ли ще се запази, ако настъпи окончателен фалит в родината му.

Освен исландските коне, държавата е дала на света много хора на изкуството и изпълнители като Бьорк и... други. Ако Исландия фалира, Бьорк може би никога вече няма да издаде албум. Вярно, че това никак не звучи толкова лошо... Но "да проявим търпимост към Бьорк" ще бъде слоганът на една бъдеща подписка. Да се върнем на настоящата.

Най-високият връх в Исландия, Кванадалсхнюкюр, се издига на внушителните 2119 м. надморска височина. И нека не забравяме, че легендарният шахматен гений и единадесети световен шампион, Робърт Джеймс Фишер, през 1972 достигна своя връх, спечелвайки титлата също в Исландия. Тази година почина - също в Исландия.

Така че сложете своя подпис днес и подкрепете доблестната кауза! Нашето дело е право! Освен подписите, събираме и материални помощи за риболовното дружество на Hafnarfjörður (третият по големина град в Исландия) - плувки, корди, макари, кепчета, кукички, чепарета, захранки и воблери. Всеки може да помогне с колкото му позволяват средствата. Важното е да е от сърце, все пак ни обединяват не парите, а искрената заинтересованост. В процес на обмисляне е и производството на серия от щамповани тениски с надпис "П.И.Ч." (Подкрепете Исландия с Човечност).

Ако не участвате, значи най-вероятно сте ксенофоби без човечност или по-лошо, имате нещо против понитата и гейзерите. Не знам за всички вас, но аз не мога вече да се будя невъзмутим всеки ден, знаейки за исландската участ. Сигурен съм, че по подобен начин са се чувствали и повечето европейци по време на нашите февруарски събития от 97-ма.
Бих искал да живея в един по-добър свят, в който исландските кончета са все така дружелюбни и риболовът процъфтява. Искам Бьорк да спре да издава албуми по естествен път, а не заради криза в родината си. Наистина искам.

Станете част от една хуманна инициатива като покажете съпричастност в полето за коментари долу след този постинг. Когато се събере впечатляващо количество подписи (примерно пет) можем да изпратим всичко това в исландското посолство. Е, няма защо да крия, много е вероятно и никога да не го изпратим където и да било. То всъщност и няма исландско посолство у нас. Но не е ли по-важното да покажем, че не сме безразлични?
Все пак, ако още изпитвате някакви колебания дали да участвате, само ще ви попитам: "Hver á sér fegra föðurland"? Навярно веднага сте познали строфата, но за по-разсеяните ще припомня, че това на исландски значи "Кой има по-хубаво отечество?". Е?

Заедно за стабилна Исландия!

***
Факти за Исландия четете тук. Тук може да се чуе химнът на страната с вокали, тук - без. Тук има истинска снимка на Бьорк, но кликвайте на своя отговорност. Пълният текст на химна, заедно с превод на английски, може да се открие тук.

Warren Zevon за напреднали

Преди няколко дни се разболях за няколко дни. И пропуснах да отида на важно място, заради което се поядосвах известно време. Имах висока температура, повръщах, не можех да напиша нищо и ми беше тъпо за Константин Павлов. Никога няма да видя този световен поет, който просто се е случило да се роди българин и дълго време някакви идиоти да му пречат да пише. Ето тук нещо от него, което много обичам.
Искам да кажа също, че докато всичко това се случваше през тези дни, един чисто бял котарак ближеше струните на китарата в стаята и я разстройваше, което ми се стори много приятно. След известно време котаракът си тръгна, а аз се оправих.
За добро настроение по няколко пъти на ден си пусках ето това парче на Warren Zevon. То много точно улавя и описва състоянието на преебие, като едновременно с това е и ужасно забавно.

Warren Zevon е един от най-читавите автори на песни, живяли някога изобщо. Подобно на Константин Павлов и той е мъртъв. Тук може да се види последното му интервю при Летерман, след като вече отлично знае, че ще умре от рак и се шегува с това доста непринудено.

BEWARE The Genius Of The Crowd

Демонът на сбирщината (δαίμων

Well It's The Alley Cat

back up in this with a fresh pair of sneakers... and a Jersey accent

Отпуската вече ме отпусна от двуседмичната си хватка и ето ни отново след рекламите. Не ми провървя съвсем със самото почиване и релаксът не успя да се случи на 100 процента - както обикновено. Затова след като се върнах попитах разни приятели те как са прекарали отпуската ми. Рекоха - "добре". Хубаво е да правиш хората щастливи, пък ако ще и с отсъствието си. Що се отнася до присъствието, със сигурност знам, че то е зарадвало майка ми и е ядосало котарака ми. Тръгнах си от Сливен с множество белези по ръцете от него - красивите неща са отвратителни, ужасно хапят и драскат през цялото време, а в човешки вариант и говорят глупости.
Любопитен се оказа пътят и в двете посоки - на отиване се сблъсках с онова прекрасно балканско недоумение от нормалното поведение на човека отсреща. На автогарата изневиделица непознат човек предложи на мен и двамата приятели, с които пътувах, да ни закара със своето такси-ван на цената на автобусния билет. Веднага го заподозрях в какви ли не дейности, на които външният му вид съвсем не отговаряше и дори без да се усетя, запомних номера на колата. Все пак се качихме. През целия път не се включих в приятелския разговор, който услужливият човек поде, освен един два пъти, само за да се заяждам за нещо и да разбера лъже ли за еди какво си. Подозрението ми нарастваше със всеки следващ учтив жест от негова страна. Например много по-малко го подозирах преди да ни пусне телевизия и музика в таксито. А това, че се съобрази с нашите жанрови изисквания и пускаше каквото кажем, вече ми се стори прекалено. Никога досега пътят по магистрала "Тракия" не ми се е виждал чак толкова неравен.
За капак на всичко, когато стигнахме Сливен, закара всеки от нас поотделно до дома му. А ние живеем в различни квартали! Помогна на всеки един лично с багажа и взе колкото пари беше заявил предварително - цената на автобусния билет. Отчете и студентското намаление (!) и след тази проява на нахалство чашата вече преля. Сигурен бях, че нещо не е в ред. Дълго след като слязох, българското в мен така и не се отърси от чувството, че все пак нещо ме е прецакал, а другото в мен, по-човешкото, се срамуваше ужасно много от първото. Ние не сме психически подготвени да се държат нормално и добре с нас, ставаме нервни и раздразнителни от това. Може би ще се научим.
На връщане за София си взех автобуса, където поне бях спокоен със сигурната информация, че съм прецакан в рамките на нормалното. За забавлението на пътниците се погрижиха, пускайки мюзикъл с Кевин Спейси ("Beoynd The Sea"), което само по себе си би могло и да се отмине с мълчание, но това, което го прави по-интересно е, че всъщност нямаше звук. Това е първият мюзикъл, който гледам, без да съм си затананикал нито едно от парчетата. Явно Кевин Спейси просто не го бива. А на почивката забравиха да спрат dvd-то и филмът тръгна пак, за да го затвърдят пътуващите, не чувайки нито една от песните на легендарния шоумен Боби Дарин, човекът за чиито житейски път се разказва в лентата. Отново през целия път не се отърсих от чувството, че нещо липсва.
Снощи в "Хамбара" обаче не липсваше нищо, звук имаше и едни пичове свириха прекрасен джаз. Джазът сваля всички подозрения и гали настроението ти под брадичката. И ти се чувстваш като доволен котарак, хитър alley-cat с блестящ поглед, дете на нощния живот, пълно с истории за котки. Наистина доволен, а не ядосан и драскащ като зверчето в Сливен при мама.
Докато си говорихме след изпълнението чернокожият перкусионист ме попита учуден как така говоря с акцент на човек от Ню Джърси. Казах му, че в тези части на града всички alley-cats говорим английски така. Посмяхме се - така е в софийските части на Джърси. После интернационалните пичове и френската дама се решиха да продължат в "Апартамента", а аз към апартамента вкъщи, за да дойда на работа днес.
Пияните ухилени хора през нощта са далеч по-естествени и по-малко подозрителни от позитивните добронамерени хора през деня.