събота, 23 юли 2016 г.

Възхвала на една пещера

Виж слънцето – билярдна топка
пада в ъгловия джоб на хоризонта,
червена и уверена.
Не се съмнявай в свойта траектория
и ти, който изпадаш често в размишления.
Процесите са ясни, начертана е посоката. Самотен,
преднамерено самотен пътнико:
не се препъвай в камъка – любимо вдъхновение
на чорлави поети. Своевременно се откажи
да търсиш тайна в него. Няма. Камъкът е камък.
Достатъчно, за да ни превъзхожда.
Природата не се задъхва от амбиция,
не се изкачва с плам. Шедьовърът е там,
където в ниското се врязва. Щото
падината винаги е по-дълбока,
отколкото е най-прославеният връх висок.
Велико дъно на нещата,
в теб всяка висота потъва.
Уста на естеството, ъглов джоб,
накрая и осмицата ще падне в теб.
И всичко ще започне.

Шкоцян, 2015 

--- 
Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.

Няма коментари: