събота, 23 юли 2016 г.

Момиче

Намразих тия ранни ремонти и късните кранове.
Строежа на разпадането. Мисълта, която гоня.
Редактирах крачките от „Солунска“ до „Македония“.
Намразих цели жанрове.
Изпращането, вляво, до самата църква,
нахалстващите магазини и асфалта синкав.
Животно и дете с измислена трапчинка,
тъгуваш ли за просяка, когато мръква?

В онази прахосана есен аз бях сполетян от тревожно
бялата кожа, косата ти черна – приканваща пропаст,
„Грозни са нравите“, пеех. Прегракнах от глупост.
Нима се е сменило нещо? Нима вече има възможност
да се видим по-други, поправени – този четвъртък?
Присъствие на Духа ще запазим ли? Покрай църквата...
Вероятно всичко зависи от времето и заетостта ти. 
Аз все тъй нямам какво да предложа, освен цитати.

--- 
Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.

2 коментара:

Антон Димитров каза...

Здравей, Иван, Антон от Сливен съм. Свържи се с мен на телефон 0887 седем, три, пет, пет, две, осем. Желая да поговорим за евентуално представяне на "Ние според мансардата" в Бургас

Фен на Анонимен каза...

5 цитата?